Естествен многослоен и трислоен паркет

Естествения многослоен и трислоен паркет се изработва от няколко вида дървесина. Най-горният слой е направен от естествена висококачествена дървесина, с дебелина от 2.5 до 6 мм. Следващия слой е направен от иглолистна или друга дървесина,която е поставена напречно и по този начин предпазва паркета от деформации(измятане).

Многослойните и трислойните паркети са с готов финишен слой, лакирани или омаслени.Лаковото покритие е екологично чисто, предпазва паркета от UV лъчи и е с много висока износоустойчивост.Обикновенно финишното покритие е от 5 или 7 слоя на лака или маслото.

Естествения многослоен и трислоен паркет подлежи на множество реставрации.

Дървото е материалът, който човек ползва най-дълго в историята си и се е превърнало в неделима част от ежедневието ни. То ни създава чувството за уют и благородство с присъствието си. Говорейки за паркети, трябва да се имат няколко неща предвид. На първо място, дървото е жив материал и като всяко живо нещо се променя с времето, влияе се от условията, при които е поставено като част от интериора ни. В зависимост от структурата си, различните дървесини реагират повече или по-малко на влага, имат различна устойчивост на натиск, драскане и светлина. Оттук - ако поставяме паркет от естествено дърво в дома, офиса или друго помещение, човек би трябвало да се съобрази със спецификата на конкретното дърво, както и с т. нар. технологични изисквания, които са общи за всички дървесни видове. Това ще удължи живота на паркета и свежия вид на дървото ще се запази през годините.

На първо място стои предпазването на дървото от влага. Влагата се съдържа в основата (бетон) и във въздуха. Влажност на основата не трябва да превишава 2,0 - 2,2 % (СМ %) за цимент (по измервателен уред Hydromette UNI 2 (GANN) - 90 единици). При по-висок процент влага в замазката се получава деформация на паркета, тъй като при високите показания на влажност, линейните разширения не съответстват на обемните и дървото се издува. Най-често срещаният ефект при паркети, т. нар. „бананов ефект", е огъването на дъските в краищата им (подобно на лодки). При масивни паркети, които нямат многослойна структура, обичайната повреда е издуването, защото пластовете в конструкцията при многослойните паркети си противодействат, а това липсва на масивния паркет. По-долу са изброени допустимите норми за влага при други материали, използвани като основа: до 13 % на дърво (по измервателен уред Hydromette UNI 2 (GANN) - 40 единици); до 0,5 % на гипс (по измервателен уред Hydromette UNI 2 (GANN) - 50 единици); до 12 % на газ-бетон (по измервателен уред Hydromette UNI 2 (GANN) - 50 единици). Влагата в стените влияе на первазите в много по-голяма степен, отколкото на естествения паркет. Вследствие на влагата материалът, от който са направени первазите - дървени или MDF, измята, а при непроветривост се появява мухъл. За да се избегне влиянието на влагата, добро решение е ползването на ПВЦ-первази, които, обаче, често не съответстват на визията на дървото. Влагата във въздуха влияе на материала по особен начин - това е и основната причина за "плаването" на паркета. Паркетите излизат от производствената линия с влажност 8-10%. Затова е задължително преди поставяне паркетът да се аклиматизира и да поеме специфичната влага на помещението. Ако влагата във въздуха е над нормите паркетът ще се полага вече разширен и не може да се предвидят границите на "плаването".

 

Особеност е моментът на прехода от отоплителен сезон към неотоплителен. Нагревателните удреди принудително сушат въздуха и, освен че това може да се окаже вредно за здравето, влагата навлиза много агресивно в дървото след спиране на отоплението. Препоръчва се ползването на овлажнители за въздуха в тези периоди, за да се поддържа постоянна влага в атмосферата от 45% - 65%. Във връзка с въздушната влага е и изискването за равнинност на замазката. Допустимата денивелация е 2 до 3 мм на л.м

 

Изискването за денивелация касае устойчивостта на положената настилка в бъдеще. Подложният материал-изолация е в състояние да „обере" неравностите до посочените 2 - 3 мм денивелация. Възможно е да се ползват изолационни материали при по-голяма денивелация, но те са по-скъпи, а и при по-голяма денивелация се създава риск за нарушаване на връзката между отделните плоскости. На практика това означава, че паркетът се люшка при ходене и между отделните дъски се създават по механичен път фуги. Образуваната фуга предполага навлизане въздушната влага и деформация на плоскостите („бананов ефект"). От казаното следва, че и всички мокри процеси, като боядисване, полагане на плочки, замазки и шпакловки, трябва да бъдат приключени преди полагането на паркет. Практически няма издуване или разсъхване при следните условия: температура в помещението = 23oС, относителна влажност на въздуха = 45%, съдържание на влага в дървесината = около 8%.С цел да се постигне по-голяма естетичност на положената настилка по отношение на первазите, необходимо е отклонението на стените да не превишава 1 - 2 мм на л.м. Поради спецификата на полагане на трислоен естествен паркет около касите на вратите, желателно е монтажът на врати да е завършен. При завършване на паркета или когато има контакт между два вида настилки (обикновено паркет и керамика) се използват различни лайсни, както за естетичния вид на помещението, така и за да е осигури необходимата технологична фуга за разширенията на дървото. За качествения монтаж на свързващите лайсни, отклонението по дължина на двете разнородни настилки (сходимост на съществуваща подова настилка със замазката) не трябва да надвишава 2 мм. В противен случай ще се образува фуга или усукване на положената лайсна.

Съществена особеност при настилки от естесвено дърво е, че всъщност „плаващият" принцип на полагане е компромисен вариант за помещения, които нямат публичен характер на ползване, настилката е натоварена по-умерено. Лепенето на паркет за пода се препоръчва за силно натоварени помещения, където дървото трябва да се „блокира" по отношение на разширенията вследствие на влага. Поради специфичното разширение на материала в зависимост от относителната влага във въздуха и температура в помещението, се налага пресичането му и осигуряването на технологична фуга при помещения, които имат Г- или Т-образност. При големи помещения, паркетът трябва да прекъсне на 8-я метър, защото собственото му тегло пречи на линейното разширение. В 90% от случаите паркетът се надува. Практически "плаващия" принцип на полагане не може да се осъществи без осигуряване на технологични фуги.

 

При многослоен и трислоен паркет липсва критерия „износоустойчивост", както е при ламинираните настилки. Причината за това е, че при ламинираните натилки (ламинат) се използва за покритие меламинова смола и при по-високите степени на износоустойчивост се полага повече количество смола върху една и съща основа от HDF. При естесвените паркети лаковете са обикновено на полиуретанова, водна, реактивна или акрилна основа и се полагат върху различна по твърдост дървесина. Използването на лакове от различен тип би трябвало да се съобрази с спецификата на конкретната дървесина. „По-твърдите" лакове ще се напукат ако се положат върху мека дървесина, има разлика и при лаковете, които се поставят ръчно или машинно. При паркетите се използва лак, патентован от производителя. Има малко мерки, които трябва да се спазват, за да може паркетът дълго време да бъде здрав и красив.

коментари

Напишете коментар